Българското лоби в МОК си отива с покровителя на Иван Славков

Георги ФИЛИПОВ

Какво е значението на приятелството между президента на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч и президента на Българския олимпийски комитет (БОК) Иван Славков? Само един пример - когато миналата година българските щангисти бяха извадени от участие в игрите в Сидни заради серията положителни допингпроби, именно среща между Самаранч и Славков доведе до връщането на отбора в надпреварата. За българския спорт това приятелство имаше полза, за самия Славков вероятно също. Сега, когато маркизът сдава поста в МОК, Батето остава без най-големия си покровител. Смяната на караула едва ли ще има някакво директно последствие за българския представител. За спорта обаче със сигурност ще има, и то негативни. Предстои нов етап на изграждане на българско лоби в МОК.

Приятел на България

Иван Славков става член на МОК именно при управлението на Хуан Антонио Самаранч - през 1987 г. Само няколко години по-късно главният прокурор Иван Татарчев започна серия от дела срещу Славков, едно от които е за отклонение на средства от олимпийския комитет. Сред мерките срещу бившите “любими деца” на властта бе и отнемането на международния му паспорт. Батето пропусна няколко сесии на МОК и това накара Самаранч лично да дойде в София през 1992 г. и да лобира през Татарчев за вдигането на забраната. Така или иначе помощта на испанския маркиз се оказва безуспешна.
Самаранч е посещавал България 11 пъти, а като част от политиката за създаване на лоби в МОК е награден с няколко държавни ордена. Последното му гостуване е през 1998 г. във връзка със 75-ата годишнина на БОК и 25 години от десетия конгрес на МОК във Варна. Още през 1983 г. е награден с орден “Мадарски конник”, а през 1998 г. получава орден “Стара планина” I степен и титлата доктор хонорис кауза на Националната спортна академия.
За близките отношения помежду им свидетелства и авторът на най-скандалните книги за МОК - английският журналист Ендрю Дженингс. В книгата си “Новите господари на кръговете” се описва следната история относно кандидатурата на София за домакин на зимните олимпийски игри през 1994 г. “Сигурен, че президентът на МОК подкрепя София, те (бел. ред “Адидас”) също подкрепиха българите”, пише Дженингс. Защо въпреки това София загуби изборите, като получи само 17 гласа? Според журналиста причината е в решението на Самаранч 24 часа преди избора да заложи на Лилехамер с надеждата да получи Нобелова награда. Славков винаги е бил един от приближените на Самаранч членове на МОК, без обаче да изпъква като член на изпълнителния комитет. Според Дженингс Батето е близък и на кръга търговци на гласове, което обаче не помогна на столицата ни да вземе олимпийски игри през 1992 и 1994 г.
Един друг факт говори, че приятелството Славков - Самаранч понякога не сработва. Миналата година например Батето не успя да прокара кандидатурата на световната рекордьорка в скока на височина Стефка Костадинова за член на комисията на спортистите.
Забраната за пътувания на Славков вероятно е една от причините да остане сух от скандалите за корупция във връзка с кандидатурата на Солт Лейк Сити за домакин на зимните игри през 2002 г. Столицата на щата Юта бе избрана през 1995 г. Името на Славков се свързва само в списък от членове на МОК, които са получи подаръци от организационния комитет на олимпиадата в Атланта. Неговият дар е бил графика на стойност 200 долара, което е незначително в сравнение с разкритията около игрите в Солт Лейк Сити.

В името на бъдещето

Бъдещият президент на МОК има голямо значение както за организацията като цяло, така и за интересите на отделните нации. Много е вероятно Батето да лобира за корееца Ун Йонг Ким, който е от старата гвардия членове на МОК, твърде принципен и добър познат на Славков.
Въпреки че кандидатът на Самаранч е белгийският хирург и бивш ветроходец Жак Рог, смята се, че Батето няма да го подкрепи. Причината е в пренебрежителното му отношение към бедната Източна Европа. Няма да е решаващ и фактът, че Рог е председател на Европейския олимпийски комитет. Само преди няколко дни Славков игра контраатакуващо на европейската футболна федерация, за да подкрепи президента на световния футбол Сеп Блатер на конгреса на FIFA в Буенос Айрес.
Интересът на България изисква председател, който защитава интересите на малките страни, а Рог определено не прави впечатление на такъв, заяви отлично информиран източник. В този смисъл при евентуално отпадане на корееца и балотаж между канадеца Дик Паунд и Рог българската позиция е в полза на канадския кандидат, който вече демонстрира безпристрастност покрай разследването за корупция в МОК.
Независимо кой спечели съдбата на Славков като член на МОК не е застрашена. След реформите през 1999 г. бе приет осемгодишен мандат за членовете без право на продължаване. Това обаче не се касае за вече заварените членове на комитета, които могат да продължат мандата си до навършване на 70-годишна възраст.

Истанбул за начало, а после

В интервю за “Капитал” щангистът Наим Сюлейманоглу твърди, че Славков му е обещал да гласува за кандидатурата на Истанбул. Президентът на БОК е един от най-видните привърженици да има олимпийски игри в съседство с нашата страна. Твърде е възможно Батето наистина да е дал едно рамо в първия кръг на изборите, но интересите на България в голямата битка между Пекин, Торонто и Париж е в полза на китайския кандидат.
Отдавнашни са връзките му с китайския олимпийски комитет. Наскоро от БОК заявиха, че има заявки за подготовка у нас преди олимпийските игри в Атина от редица азиатски отбори, сред които и на Китай. От няколко години зачестиха трансферите на български футболисти и треньори в китайски отбори. Логиката подсказва, че България няма изгода от подкрепата на Париж или Торонто.

(в-к "Капитал" - 23.07.2001)