Ерата Самаранч: по-бързо, по-високо, по-силно, по-богато

Георги ФИЛИПОВ

С настъпването на края на една ера идва началото на нова. Международният олимпийски комитет (МОК) е на прага да затвори седма глава от своята история, наречена “президентство на Хуан Антонио Самаранч”, и да отвори нова: “президентство на ...”. Името на новия президент на МОК е голямата интрига на 112-ата сесия в Москва от 13 до 16 юли. Заседанието започва с избор на домакин на олимпийските игри през 2008 г. и ще завърши с гласуване за наследника на маркиз Самаранч. Решението на членовете на МОК ще оформи бъдещето на организацията до края на десетилетието.
Новият “господар на кръговете” ще е едва осмият в съвременната история на най-влиятелната спортна организация и ще наследи поста след 21-годишното управление на Хуан Антонио Самаранч. За времето от 1980 г. испанецът, известен с близките си отношения с режима на Франко, успя да превърне МОК от поразклатена финансово организация с идеални цели в едно печелившо предприятие. Ерата “Самаранч” ще бъде запомнена както с консолидирането на МОК след годините на бойкоти, така и с финансовия му разцвет. Самаранч оставя на наследника си бизнес за над един милиард долара годишно и организация с огромно влияние в целия свят. Дори скандалът за корупция във връзка с избора на Солт лейк сити за домакин на зимните олимпийски игри през 2002 г. и полууспешната борба с допинга не успяха да разклатят структурите. Самаранч направи реформа, която гарантира спокойно бъдеще на членовете на МОК.

Краят на разделението

Изборът на Москва за раздяла с президентския пост не е случаен. Именно там през 1980 г. Самаранч, сега вече 80-годишен, наследи поста от ирландеца лорд Киланин. Първоначално избран с осемгодишен мандат, Хуан Антонио остана на поста си повече от две десетилетия. За да стане този дълъг мандат реалност, няколко пъти бе вдигната пределната възраст за членовете.
Когато Самаранч влезе в сградата на МОК като президент, организацията бе раздирана от скандали и бойкоти. През 1976 г. Африка бойкотира игрите в Монреал, САЩ и някои западноевропейски страни не участваха в игрите в Москва през 1980 г., а като отговор повечето социалистически страни отсъстваха от олимпиадата в Лос Анджелис през 1984 г. Самаранч сложи край на разделението и през 1988 г. в Сеул само Северна Корея и Куба бяха извън участниците. В Барселона всички държави вече бяха налице.
Когато през 1980 г. президентът на САЩ Джими Картър обяви бойкот на Москва заради инвазията на Съветския съюз в Афганистан, Самаранч бе основна фигура в решението испанците да не се оттеглят. По-късно подкрепи връщането на ЮАР в олимпийските игри, преди още икономическите санкции да бъдат вдигнати от САЩ.
След отмяната на думата “аматьоризъм” при президентството на лорд Киланин в олимпийското движение остана понятието “лицемерие”. То пък отпадна окончателно при Самаранч, който позволи на професионалистите да участват в игрите с условието да не получават пари за изявите си. На зимната олимпиада през 1988 г. в Калгари на леда стъпиха първите професионални хокеисти, а през лятото на същата година в Сеул тенисистите се завърнаха триумфално в програмата след 60-годишно отсъствие. Златният медал стана притежание на германката Щефи Граф.

Основите на бизнесимперията

Откакто пое МОК, приходите от продажбата на телевизионни права нараснаха пет пъти, а приходите от спонсори шест пъти. След като Лос Анджелис спечели игрите без конкуренция поради отпадането на Техеран, домакинството стана обект на люта битка между кандидатстващите градове.
Олимпийските игри са все по-атрактивни за спонсори и телевизии, зрители и състезатели. Маркетинговата програма на МОК е най-успешният проект в спорта в наши дни. За последните четири години (1997 - 2000) Международният олимпийски комитет и организаторите на игрите в Нагано и Сидни събраха общо 3.6 милиарда долара. Това е най-голямата сума в историята на спорта и с всеки следващ олимпийски цикъл тя обикновено нараства.
През 1976 г., при управлението на лорд Киланин, МОК превежда седем милиона долара на организационния комитет в Монреал. През 2000 г. организационният комитет в Сидни получи 1.9 милиарда долара. Игрите в Лос Анджелис през 1984 г. бележат началото на най-успешната ера в корпоративното спонсорство. За първи път спонсорската програма е разделена на три категории: 34 официални спонсори, 64 официални доставчици и 65 официални лицензоносители. Четири години по-късно олимпийският комитет въвежда световната спонсорска програма TOP (The Olympic Partners), която се превръща в истински генератор на приходи.

Телевизиите и златната ябълка

Основна заслуга за добрия финансов резултат на програмата ТОР IV (1997 - 2000 г.) има продажбата на телевизионни права от 1.844 милиарда долара. Ето защо МОК ревниво се пази от новите технологии и възможностите за предаване на картина по интернет. Конференцията за ролята на новите медии в края на миналата година не можа да реши как да бъдат регулирани отношенията между класическата телевизия и интернет.
През 1980 г., когато Самаранч застава начело на международното олимпийско движение, 95% от приходите на МОК идват от телевизионните права, като 85% от тях са от американските компании. Двайсет години по-късно, въпреки че плащат осем пъти повече, делът на американските тв компании в общия приход е спаднал на 25 процента, а телевизионните права вече осигуряват само половината от приходите на МОК. Самаранч остава нелошо наследство на този, който бъде избран за президент в понеделник. Приходите от телевизионни права за игрите в Солт лейк сити догодина са 737.8 милиона долара, а за Атина през 2004 г. - 1.498 милиарда долара, или общо 2.235 милиарда долара за започналия вече олимпийски цикъл. МОК ще получи общо 2.546 милиарда долара - за зимните игри в Торино през 2006 г. и за домакина на лятната олимпиада през 2008 г.
Въпреки навлизането на множество кабелни канали, които биха били по-платежоспособни, олимпийската харта е заложила в принципите си максимално представяне на игрите по света. Затова телевизионните права се продават само на компании, които могат да осигурят широко покритие на зрители, без да им искат такса. Олимпийските игри остават едно от последните спортни събития, които поддържат подобна политика. От 111 страни, които са излъчвали олимпийските игри през 1980 г., днес броят им е вече 220. Приходите от тв права за летните олимпиади оттогава до днес са се увеличили от 101 милиона долара до 1.331 милиарда долара.

Приносът на спонсорите

Следващата най-печеливша хапка от олимпийската торта са приходите от спонсори. Единайсетте спонсора платиха по 50 милиона долара по програмата ТОР IV за правото да се асоциират с олимпийското движение. МОК събра 550 милиона долара, а местните спонсори на двете олимпиади осигуриха още 630 милиона долара. Когато програмата ТОР бе въведена за олимпийския цикъл 1984 - 1988 г., от спонсорите бяха събрани общо 95 милиона долара. Сега мизата вече е вдигната на 55 милиона долара от спонсор.
Повечето досегашни партньори на МОК са съгласни да продължат сътрудничеството по много причини, от които най-важната е възможността да се асоциират с олимпийското движение. Според изследване на маркетинговия отдел на МОК 83% от зрителите са съгласни с твърдението, че “официалните спонсори са лидери в тяхната област”, а подобен процент анкетирани определят делото на спонсорите с положителни квалификации. Олимпийската харта забранява реклами по стадионите, съоръженията или екипите на състезателите, но спонсорите не намират това за проблем.

Олимпийският лукс

Близо 93 процента от приходите по маркетинговите програми се заделят за домакините на олимпийските игри, националните олимпийски комитети и международните спортни федерации. Останалите седем процента (около 250 милиона долара) МОК заделя за своите административни нужди.
Ето защо членството в олимпийския комитет все още е толкова апетитна хапка. Реформите след скандала с корупция обаче поставиха ново начало на тази битка. Членовете в МОК вече няма да имат едва ли не доживотен мандат, а ще бъдат избирани за срок от четири години. Максималната възраст е фиксирана на 70 години, за да не се превръщат сесиите в пенсионерско събрание. Още през лятото на 2000 г. бяха кооптирани 15 спортисти за членове на МОК като част от процедурата по вливане на свежа кръв.
Промените в членския състав имаха и положителна страна. Олимпийският комитет имаше нужда от изчистването на имиджа на затворена каста от богоизбрани, които живеят охолно на гърба на идеалните цели на олимпизма. При размера на чистите приходи, които разпределя МОК, луксът едва ли ще изчезне. Но по-голямата прозрачност и по-честата смяна на членската маса със сигурност ще бъде от полза. Освен това антикорупционният натиск принуди Самаранч да забрани посещенията на градовете домакини, а приемането на нерегламентирани подаръци стана обект на по-голямо внимание от журналисти и следователи.

(в-к "Капитал" - 23.07.2001 г.)