Нов президент - стари принципи

Георги КАТАНОВ

“Една от най-корумпираните организации в света се събира в един от най-корумпираните градове, за да избере наследник на лидера си, бивш фашистки чиновник, който сам избра мястото, защото получи поста си в бившата комунистическа столица преди 21 години”, така един от англоезичните вестници, излизащи в Москва, описа предстоящите избори за нов президент на Международния олимпийски комитет (МОК). Петима членове на МОК искат да наследят Хуан Антонио Самаранч, но никой не може да каже какви ще бъдат конкретните им действия, ако получат мечтания пост в края на 112-ата сесия в руската столица в понеделник.
Правилата, които комисията по етиката на МОК прие по искане на Самаранч, забраняват на кандидатите да организират предизборни сбирки и ограничават пътуванията за срещи с членовете на МОК. Освен това кандидатите нямат право да се споразумяват помежду си, а членовете на МОК не могат открито да обявят предпочитанията си. Последното изискване вероятно е излишно, тъй като възпитани в авторитарния дух, който царува в МОК през последните 20 години, участниците в сесията избягват да обсъждат предстоящите избори, страхувайки се да заложат на губещ кандидат.

Удобният белгиец

За фаворит в предстоящото гласуване се смята 59-годишният белгиец, хирургът по професия Жак Рог, който според мнозина е избраникът на Самаранч. Той е вицепрезидент на МОК и президент на Европейския олимпийски комитет, участвал е в състезанията по ветроходство на три олимпиади (1968, 1972 и 1976), световен шампион в този спорт и шампион на Белгия по ръгби. Рог разчита на подкрепата на повечето европейци в МОК и смята, че мащабите на игрите трябва да бъдат намалени в бъдеще, за да се избегнат транспортните проблеми и строителството на спортни съоръжения, които след това остават неизползвани. Шансовете на белгийския хирург се основават на два факта - че никога не е влизал в конфликти, като остана настрана от скандалите за корупция, и че европейските членове на МОК имат мнозинство. Предполага се обаче, че представителите на Източна Европа няма да го подкрепят, защото Рог има твърде пренебрежително отношение към “останалия свят”. Ако може да бъде определен с една дума, белгиецът просто е удобен. А това е от изключително значение, когато трябва да се вземат решения за милиони и дори милиарди долари.

Познат, но опетнен

Другата ключова фигура в изборите за президент е кореецът Ун Йонг Ким. Седемдесетгодишният президент на Международната федерация по таекуон-до, бивш вицепрезидент и сегашен член на изпълнителния съвет на МОК е една от най-влиятелните личности в олимпийското семейство. Предполага се, че зад него стои цялото войнство на членове на МОК от старото поколение, представителите на Азия, Африка и Южна Америка и дори някои европейци. Ким е изградил престижа си на базата на своята принципност и последователност в развитието на олимпийското движение.
Основният му проблем е отношението на американското лоби в МОК. От една страна, Ким може да бъде идеалният последовател на политиката на Самаранч. Имиджът на корееца обаче бе нарушен около скандала за корупция при избора на Солт лейк сити за домакин на зимните игри през 2002 г. Той бе обвинен, че е уредил неприсъствена работа за сина си Йон в САЩ. Като високопоставен политик в родината си Ким-старши пътува с дипломатически паспорт и затова не може да бъде разпитван от американските власти. “Дори след две години разследване не можаха да намерят нищо срещу мен”, казва Ким.
Сред членовете на МОК кореецът минава за жертва на скандала. Той се размина със строго мъмрене за разлика от десетима членове на МОК, които завинаги бяха изключени от олимпийското движение. За американското лоби обаче Ким е представител на старото поколение и изборът му ще бъде крачка назад по отношение на реформите в организацията. Ким смята, че ограниченията, които бяха въведени след скандала, са пресилени и посещенията в градовете кандидати за домакинство трябва да бъдат възстановени.

Между аутсайдерите и фаворитите

Третият кандидат с шансове за успех е канадецът Ричард (Дик) Паунд. Основният проблем пред успешната му кандидатура бе фактът, че застана начело на комисията, разследвала нарушенията в Солт лейк сити. Той е бил два пъти член на изпълнителния съвет и два пъти вицепрезидент на МОК и от 1983 г. насам е председател на комисията по преговорите за телевизионните права. На Олимпиадата в Рим (1960 г.) е участвал в два финала по плуване. Дик Паунд е фактическият мениджър, идеолог и организатор на маркетинговата концепция на МОК. Човекът, който осигури финансовия просперитет на организацията. Но и човекът, който се нае да бръкне в раната и да изготви доклада за корумпираните членове на МОК.

Важното е да участваш

Единствената жена, която ще се пробва в надпреварата, е американката Анита Дефрантц, бронзова медалистка в състезанията по гребане на Олимпиадата в Монреал (1976 г.). В момента е първи вицепрезидент на МОК, но шансовете й са минимални въпреки подкрепата на националния олимпийски комитет на САЩ и кампанията на Самаранч за привличането на повече жени в МОК. Дефранц няма шанс именно заради американския си паспорт - евентуалният й избор би довел до голям дисбаланс в МОК. При наличието на предимно американски спонсори президент от САЩ вече би дошъл твърде много за иначе независимата организация.
Последният заявен кандидат е унгарецът Пал Шмит, двукратен олимпийски шампион в отборното състезание на рапира. От 1999 г. е шеф на протокола на МОК, преди това е бил член на изпълнителния съвет и вицепрезидент на МОК.

(в-к "Капитал" - 23.07.2001 г.)