Размерът има значение

Международният олимпийски комитет е претрупал програмата с куп излишни спортове

Георги ФИЛИПОВ,Сидни

Олимпийските игри се задъхват и промяната е неизбежна. Но как? Международният олимпийски комитет (МОК) след всяка олимпиада констатира, че програмата е прекалено натоварена, а организацията става все по-сложна и непосилна за домакините. Сидни е приютил 10 200 спортисти, кой знае колко треньори, над 15 000 журналисти и незнаен брой гости. Един четиримилионен град като Сидни засега успява да овладее положението и да поддържа добро ниво на организацията. Няма отчайващи транспортни проблеми, каквито едва не провалиха игрите в Атланта, австралийците стриктно спазват указанията за сигурност и се опитват да приемат трудностите с олимпийско спокойствие.
Това е обаче Австралия и според някои журналисти е най-доброто място за организиране на олимпийски игри. Местният ентусиазъм е заразителен и дори и малките проблеми са простими, е общата констатация на представителите на медиите и шефовете на МОК.
Не всяка олимпиада обаче може да се състои в Австралия, колкото и да е хубаво наистина да стане така. Атина, която очаква да приеме същия обем спортисти и представители на медиите след четири години, вече изостава с една година от подготовката. Англичаните вече се радват, че Манчестър не успя в конкуренцията със Сидни преди четири години. Ако сега игрите се провеждаха там, организационният комитет щеше да се сблъска с бензиновата криза във Великобритания, където беше проблематично да се осигури гориво за линейките. Какво ли би се получило, ако трябваше да се захранва цялата транспортна система, една от най-сложните брънки на всички олимпийски игри? За всички, особено за умните глави в МОК, е ясно, че това положение не може да продължава така.

Гигантизъм в действие

Игрите се разрастват непрекъснато и в Сидни има 28 дисциплини повече от Атланта. Раздават се рекордните 300 комплекта медали. Налага се да се строят все повече и повече съоръжения, организацията става все по-скъпо удоволствие за домакините. В Сидни например се наложи да се изгради изкуствен улей за воден слалом, който глътна милиони долари. Пред същия проблем ще се изправи и Атина. Гърция например не развива никакъв бейзбол, нито разполага с подобни стадиони и ще трябва да реши какво да прави, за да използва пълноценно домакинството си след четири години.
Международният олимпийски комитет обаче не прави нищо, за да намали бремето на организаторите. Засега се затяга само системата за разпределение на квоти, за да се ограничи броят на спортистите.
Истината, която МОК не иска да възприеме, е необходимостта да се намали броят на спортовете в олимпийската програма. Тя се е превърнала в софийски трамвай, където винаги има място за още един пътник. Всякакви знайни и незнайни герои печелят медали от дисциплини, за които повече от половината зрители не знаят нищо.
Организаторите на игрите в Сидни са си направили труда да разясняват правилата на спортовете за феновете в страна, където най-популярни са крикетът, ръгбито и австралийският футбол. Между двете движения във вдигането на тежести вървят разяснителни курсове за зрителите в залата “Екзибишън сентър”, които в повечето случаи са представители или на турската, или на гръцката, или на българската емигрантска общност. Дори в залата за гимнастика върви разяснителна кампания що е това кон с гривни или халки и как се оценяват изпълненията.
Ръководството на МОК обаче не смее да посегне на спортове, които от дълги години са в програмата и имат някакви изградени традиции. Може би причината не е в страха от надигащите вой най-различни международни федерации, а отново въпросът опира до парите. Страните участници са се впуснали във все по-ожесточена битка за медали и се опитват да счупят все повече рекорди по успеваемост.

Битка за популярност

Новите 28 дисциплини в Сидни означават поне 84 допълнителни медалисти. Малките страни получават по-голям шанс да спечелят титла, а с това популярността в световен мащаб се увеличава. Така например мексиканка спечели олимпийска титла във вдигането на тежести и страната й най-после се нареди сред отличниците в класацията по медали.
По-големият формат също така дава по-големи възможности на големите държави, особено на САЩ. Американските спортисти трябва да печелят повече медали, за да може този многомилионен пазар да бъде задоволен от зрелище, а местните компании да прокарват своята маркетингова политика чрез игрите. МОК не може без американските спонсори като “Кока-Кола”, IBM, “Макдоналдс”, “Кодак” и други.
Всичко е въпрос на желание или интереси. Кой щеше да научи за Бригите Макмахон или Нанси Джонсън, ако не бяха олимпийските игри? Първата се състезава за Швейцария и спечели срещу представителка на домакините в триатлона. Американката Джонсън пък взе първия златен медал в стрелбата с пневматична пушка. Световната шампионка и светило в стрелбата Соня Пфайлшифтер вероятно никога няма да стане известна извън средите на своя спорт, ако не спечели в Сидни. Всъщност проблемът е в такива като Джонсън, Макмахон и Пфайлшифтер, които се състезават в непопулярни и неатрактивни за зрителите спортове. А програмата гъмжи от такива прояви, които са се превърнали в някакъв вид масонски ложи и където хората се познават един друг, но никой извън общността им няма представа за какво става въпрос.

Спортове за изхвърляне

Има такива като вдигането на тежести, които отдавна нямат нищо общо с девиза “здрав дух в здраво тяло”. Щангите от десетки години са символ на незаконната употреба на допинг. Освен всичко останало състезателите в този спорт са всичко друго, но не и хармонично развити хора. В желанието да се печелят все повече и повече медали щангистите бяха превърнати в маломерни същества, чиято основна характеристика е малкото разстояние от пода до изправено състояние с вдигнати ръце.
Друг доскоро успешен за България спорт - художествена гимнастика, притежава неясни спортни критерии. Шампионките се излъчват според преценките на няколко съдийки по крайно субективни мнения, без зрителите да са наясно защо оценките са точно такива. По традиция първи стават най-симпатичните на журито или тези, които имат най-силно лоби в световната федерация.
След толкова години на безразсъдно разширяване, уж заради зрителския интерес или традициите, всъщност останаха съвсем малко истински спортове. Такива, чиито звезди са известни, без да е необходимо да се появяват на олимпийски игри. Те се развиват еднакво в целия свят и правилата им са ясни за всички. И не на последно място развиват хармоничното тяло. Подобни спортове се броят на пръсти: лека атлетика, плуване, гимнастика, гребане, футбол и баскетбол. Всички останали са повече или по-малко значими, а някои от тях въобще не представляват интерес. Плажният волейбол е далеч по-атрактивна и посещаема дисциплина, отколкото волейболът в зала. От години титлите във волейбола се разпределят в един затворен кръг от 10-ина отбора, които успяват да съберат повече от 5000 зрители само в Хавана на мачовете на Куба.
Съкращаването на спортовете обаче няма да стане или поне не в близко бъдеще. Хуан Антонио Самаранч създаде сегашния формат на олимпиадите, който е изгоден за телевизиите и спонсорите. И вероятно, докато маркизът управлява най-мощната спортна организация в света, промяна няма да има.

Примерна категоризация на олимпийските спортове според зрителския интерес:

Спортове I категория

1. Атлетика

2. Плуване

3. Спортна гимнастика

4. Гребане

5. Баскетбол

6. Тенис

7. Футбол

Спортове II категория

1. Колоездене

2. Бокс

3. Кану-каяк

4. Борба св. стил

5. Фехтовка

6. Плажен волейбол

7. Бокс

Спортове, без които може

1. Стрелба с лък

2. Спортна стрелба

3. Тенис на маса

4. Волейбол

5. Хандбал

6. Джудо

7. Конен спорт

8. Водна топка

Спортове за изхвърляне

1. Вдигане на тежести

2. Художествена гимнастика

3. Борба кл. стил

4. Триатлон

5. Ветроходство

6. Таекуон-до

7. Воден слалом

8. Бейзбол и софтбол

9. Бадминтон

10. Модерен петобой

11. Синхронно плуване

12. Хокей на трева