|
Прегледът на
проведените през последните десетилетия Олимпийски игри показва
някои закономерности. В подходите при тяхната подготовка се разкриват
две крайности: пълен правителствен контрол или организация, осъществена
изцяло с частни капитали. В първата крайност изпадат страните от
бившия социалистически блок и азиатските държави (Токио’64, Сеул’88,
настоящия кандидат Пекин), а във втората - САЩ. Игрите в Барселона’92
са първите, които демонстрират успешното и печелившо взаимодействие
между правителствени и неправителствени организации, между частни
и публични капитали. Този особен вид интеграция е най-подходящ в
условията на пазарна икономика и доказва действието си в Нагано’98,
Сидни 2000, а може би и в Атина 2004.
В практиката
се налагат различни подходи и по отношение на подготовката на градовете
за посрещането на Олимпийското семейство и хилядите гости. Американският
модел се изразява във влагането на минимум ресурси за строеж на
спортни съоръжения и хотелска база, тъй като големите градове в
САЩ разполагат с такава. На другата крайност са Барселона, Сидни
и Атина, където градското обновяване е основна цел и е свързано
с привличането и реализирането на колкото се може по-големи инвестиции.
Впечатление
прави и фактът, че населението на градовете домакини заедно с предградията
е най-малко 2,5 млн. Този своеобразен праг се налага поради това,
че големите градове разполагат с по-значителен потенциал, ресурси
и хотелска суперструктура, както и с възможности за възвращаемост
на капиталовложенията.
Източник: Millet, Ll., Les Villages
olympiques apres les Jeux, http://blues.uab.es/
* http://www.britannica.com/
Засилване на
икономическата активност и преките печалби от събитието са сред
основните цели на организаторите. Показателен например за Сидни
е фактът, че в периода 1994-2004 г. 50-60% от влиянието на Игрите
върху икономиката ще се дължи на туризма, което го превръща в ключов
фактор за успеха от домакинството. Големите разлики в данните за
броя на посетителите по време на отделните издания на Игрите обаче
говори за липсата на точна статистика и неотделянето на достатъчно
внимание на този отрасъл. (Вж. таблица 5.) Едва на Игрите в Сидни
се полагат усилия чрез прилагането на ясна стратегия да се извлече
максимална полза за туризма от домакиството на събитие с такива
мащаби. В останалите случаи организаторите се ограничават до въвеждането
на строг контрол върху цените и провеждането на рекламна кампания.
Въпреки това поради страх от голям приток на туристи редовните посетители
често избягват дестинацията по време на събитието. Ето защо ефектът
от Олимпийските игри в повечето случаи се забелязва в годините след
техния край. Това налага извода, че стремежът на туристическия бранш
в краткосрочен план е да се привлекат колкото се може повече туристи,
с което да се намали финансовото бреме на местните данъкоплатци.
Същевременно целта в дългосрочен период трябва да бъде увеличаването
на популярността на града домакин чрез съзнателно рекламно и медийно
въздействие по време на събитието. Следователно на Олимпийските
игри трябва да се гледа по-скоро като на инвестиция в бъдещето и
като на подходящо средство за подобряване на имиджа, отколкото като
на възможност за печалба.
Източник:
Tourism Management, June, 1988, p. 138
* Journal of Travel and Tourism Marketing, Volume 5, Numbers1/2,
1996, p.105
** Brunet, F., The Keys to Success, Universitat Autonoma de Barcelona,
1996
*** TTI Country Reports, N3, 1999
**** http://www.olympiaka.com/directory/index.asp
|
