|
Олимпийският символ се състои
от пет преплетени кръга в червен, син, черен, жълт и зелен цвят,
олицетворяващи петте континента. Смята се, че тези цветове са избрани,
тъй като могат да бъдат открити в знамената на всяка държава. На
олимпийския флаг е изобразен олимпийският символ върху бял фон.
За пръв път Кубертен представя флага на Олимпийския конгрес през
1914 г., а олимпийският му дебют е през 1920 г. на Игрите в Антверпен.
Вече доста поизхабен, старият флаг се заменя с нов едва през 1988
г. на Игрите в Сеул. Според протокола на Олимпийските игри олимпийски
флаг в големи размери трябва да бъде издигнат на видно място на
олимпийския стадион по време на церемонията по откриването и свален
при закриването. Освен това олимпийското селце, спортните съоръжения
и целият град домакин трябва да бъдат украсени с голям брой олимпийски
флагове. Олимпийската емблема на всяко издание на Олимпийските игри
се състои от олимпийския символ в съчетание с други отличителни
елементи и трябва задължително да бъде одобрена от МОК.
Пиер дьо Кубертен взаимства олимпийското
мото "Citius, altius, fortius" (от латински - “по-бързо,
по-високо, по-силно”) от отец Мартин Дидео - директор на парижкия
колеж Аркюи, който използвал израза, за да опише спортните постижения
на възпитаниците си. Преди това отецът е бил в училището Албер льо
Гран, където тези думи били изписани на камък над входа. Олимпийският
химн
е приет на 55-тата сесия
на МОК в Токио. Изключителните права върху олимпийските символ,
флаг, мото и химн принадлежат на МОК и не могат да бъдат използвани
за рекламни и търговски цели. Същото се отнася за олимпийския огън
и факел.
В древността олимпийският огън е горял в олтара на Зевс по време
на Игрите. В съвременността за пръв път той бива представен през
1924 г. на Игрите в Амстердам. Карл Дийм - председател на организационния
комитет на Олимпийските игри в Берлин, предлага огънят да бъде запален
в Гърция и транспортиран до Берлин чрез предаване на факела. Идеята
е възприета и след прекъсване от около две десетилетия възобновена
през 1952 г. Отговорността за пренасянето на олимпийския огън до
стадиона се поема от организационния комитет на Олимпийските игри
(ОКОГ). Той трябва да бъде поставен на видно място на олимпийския
стадион и по възможност да се забелязва и извън стадиона.
Седем години преди провеждането на Игрите
МОК определя града домакин, където трябва да се състоят церемониите
по откриването и закриването
и всички надпревари. Само при крайна нужда някои от състезанията
могат да бъдат изместени в други райони или дори съседни страни.
НОК на съответната държава сформира организационен комитет на Олимпийските
игри (ОКОГ), в който се включват членовете на МОК в страната, президента
и генералния секретар на НОК, поне един представител на града домакин,
както и евентуално представители на властта и водещи фигури. След
консултация с ОКОГ, националните олимпийски комитети могат да си
изберат аташе
, което да координира действията и улеснява комуникацията между
тях и ОКОГ по въпроси, свързани с транспорта, настаняването и др.
По време на Игрите отговорността
за спортистите, придружаващите и официалните лица на всяка страна
участничка се поема от т. нар. “шеф
на мисия”, назначен от неговия НОК. Една от основните
му задачи е да поддържа връзка между съответния НОК и МОК, ОКОГ
и международните федерации. Шефът на мисия се настанява в олимпийското
селце и има достъп до всички спортни съоръжения, медицински и медийни
центрове.
За да се подобри организацията
на Игрите и взаимодействието между МОК, ОКОГ, НОК и международните
федерации, президентът на МОК назначава координационна
комисия, в която са включени членове на гореизброените
организации, както и представители на спортистите. Задачите на тази
комисия са: да контролира работата по подготовката на събитието,
да преглежда направените разходи, да инспектира изграждането на
спортните съоръжения, да следи дали ОКОГ удовлетворява изискванията
на шефа на мисия, да подпомага координацията и разрешава възникналите
спорове между организациите и др.
|
