|
България играе важна роля в съвременната
история на олимпийското движение. Тя е сред 14-те страни участнички
в първите съвременни Олимпийски игри в Атина през 1896 г.България
изпраща само един участник на Олимпийските игри в Атина 1896 - швейцарския
учител по гимнастика Шарл Шампо, който се състезава под името Шампов.
През 1923 г. става член на МОК. Преди Втората световна война взима
участие на Игрите в Париж’24, Амстердам’28 и Берлин’36. Български
спортисти правят своя дебют на Зимните олимпийски игри в Гармиш-Партенкирхен
през 1936 г. Първият олимпийски медал за България (бронз) е спечелен
от боксьорът Борис Георгиев през 1952 г. в Хелзинки. От тогава насам
страната се нарежда винаги сред 18-те първенци по медали, като най-добро
класиране постига на Игрите в Москва’80 - трето място. Най-силни
за България се оказват спортовете лека атлетика, бокс, вдигане на
тежести, борба и др. Борецът Никола Станчев печели първата олимпийска
титла в Мелбърн’56. Двукратни олимпийски шампиони са: борците Боян
Радев (1964 и 1968 г.) и Петър Киров (1968 и 1972 г.), тежкоатлетът
Нораир Нурикян (1972 и 1976 г.) и кануистът Николай Бухалов, извоювал
два златни медала в Барселона’92. До сега българските спортисти
са спечелили 184 олимпийски медала: 48 златни, 82 сребърни и 65
бронзови от летни и 1 златен и 1 бронзов от Зимни олимпийски игри.
Страната заема 19-то място в класирането по медали за всички времена.
Също така България взима активно
участие и в организационния живот на Олимпийското движение. Тя е
домакин на 53-тата (1957 г.) и 74-тата (1973 г.) сесия на МОК, деветата
генерална асамблея на европейските НОК (1978 г.), 17-тата генерална
асамблея на Асоциацията на европейските НОК (1987 г.). От най-изключителна
важност за демократизацията на Олимпийското движение е проведеният
във Варна, след 43-годишно прекъсване 10-ти Олимпийски конгрес с
мотото “Спорта за един мирен свят”.
Град София издига два пъти кандидатурата
си за домакин на зимните Олимпийски игри - през 1992 и 1994 г. Това
се прави в момент, в който България е част от социалистическия блок
и вероятно се е смятало, че е в състояние да понесе отговорностите
на едно домакинство. Кандидатурата не се одобрява и това има своите
положителни страни. През 1992 и 1994 г. България е в икономическа
криза и в близост до нейните граници се водят военни действия -
един крайно неподходящ момент за организирането на Олимпийски игри.
В близките години страната също няма да може да бъде домакин на
събитието поради ред причини. В България няма толкова големи градове
и ресурси за организирането на летни Олимпийски игри. Климатичните
промени и прогнозите за засилването на влиянието им в района водят
до падането на недостатъчна снежна покривка за практикуването на
зимни спортове през целия зимен сезон. Освен това след Торино 2006
най-рано през 2014 г. Зимните олимпийски игри ще се проведат отново
в Европа. (Следващите Зимни олимпийски игри ще се проведат в Солт
Лейк Сити през 2002 и в Торино през 2006. На 112 сесия на МОК в
Москва за домакин на летните Олимпийски игри през 2008 г. бе избрана
китайската столица Пекин). Следователно, ако желае да е организатор
на мащабни събития, в настоящия момент страната трябва да насочи
усилията си в спечелването на домакинства на европейски или световни
първенства по отделни спортове.
|
|
В съвременната си история Олимпийските
игри се организират три пъти в държави, граничещи с България - зимни
в Сараево, Югославия през 1984 г. и летни в Атина, Гърция през 1896
и 2004 г. Игрите през 1896 г. обаче са с малко участници и са събитие,
правещо своя дебют, а тези в Сараево се провеждат в период, в който
страната ни е все още социалистическа държава. В резултат на настъпилите
политически и икономически промени през последното десетилетие,
България едва на предстоящите Олимпийски игри в Атина получава възможност
да се възползва от близостта си с толкова мащабно събитие. За това
допринасят както географското й положение, така и действащите в
настоящия момент в нейна полза благоприятни фактори.
Тъй като нашата страна и Гърция
са с малки територии, по време на Олимпийските игри вниманието на
света неминуемо ще бъде насочено от световните медии не само към
домакините, но и към целия Балкански полуостров. Това поставя редица
изисквания към образа, с който България ще се представи пред света.
Териториалната близост на страната
с Гърция предопределя и редица прилики в климатично отношение, създаващи
условия за предолимпийска подготовка. Това не се отнася например
за държавите съседи на домакините на последните издания на Олимпийските
игри. Страни като Испания, САЩ и Австралия са с големи територии,
разположени в няколко климатични пояса. Следователно, ако желаят
да се подготвят при същите климатични условия, спортистите трябва
да направят това в страната домакин.
Поради ограничените възможности
на настоящата си спортна база Гърция не е в състояние да поеме предолимпийската
подготовка на всички желаещи отбори, поради което тя ще разчита
на своите съседи. В това отношение България като остров на икономическа
и политическа стабилност е в много по-изгодна позиция от Македония,
Югославия, Турция или Кипър. Необходимо е обаче спортната база на
България да отговаря на изискванията на световните спортни федерации,
за което нашата страна трябва да положи значителни усилия.
Макар и мотивирани от други фактори,
не от предстоящите Олимпийски игри, в момента в България се провеждат
редица важни инфраструктурни проекти, които биха повишили конкурентоспособността
на страната в сравнение с нейните съседи по време на събитието най-вече
по отношение на подобряване качеството на транспортната мрежа. Подобно
е положението и при туристическата суперструктура и извършващото
се в нея осъвременяване, което в България се налага поради настъпилите
промени в икономическите условия. Близостта с мястото на провеждане
на събитието разкрива разнообразни възможности и пред българския
туризъм. Прекият ефект от Игрите се състои в това, че през територията
на България ще преминат много транзитни туристи.
Не трябва обаче да се забравя,
че тъй като е домакин, Гърция ще получи най-големите ползи от организацията
на събитието. Нейното име ще се споменава много по-често, ще приеме
повече гости и туристи, ще получи много по-големи приходи от продажбата
на авторски права, по линия на МОК и от осъществяването на туристическа
дейност. В същото време, България притежава определени предимства
пред домакините. От една страна съседството със събитието дава възможности
за развитието на някои сфери от стопанския и обществен живот. От
друга България няма да се ангажира с организацията на събитието
и произтичащите от това отговорности и разходи. Инфраструктурата
й няма да е поставена на такова натоварване. Страната не попада
в центъра на вниманието, поради което един евентуален неуспех на
събитието няма да се отрази пагубно върху нейния имидж.
|
