|
По своята същност Олимпийските
игри са комплексно събитие, състоящо се от разнообразни елементи,
и оказващо влияние върху много области от икономическо и социално
естество. Поради тази причина при организацията на Игрите се налага
взаимодействие и координация между всички публични и частни структури,
в чиято компетентност попадат отделните елементи на събитието. В
града домакин на Олимпийските игри тази дейност се поема от организационния
комитет, който е отговорен за качествената и навременна подготовка
на събитието.
Наличието на многобройни възможности пред България налага предприемането
на незабавни мерки за тяхното реализиране. От друга страна оставянето
на инициативата изцяло в ръцете на частния бизнес ще доведе до следните
отрицателни последици:
- Поради все още недоразвитата
способност за ориентация на болшинството български бизнесмени
в обстановката и липсата на дългосрочно планиране най-вероятно
ще бъде изпуснат моментът за предприемане на действия;
- Липсата на информация ще се
отрази неблагоприятно върху дейността на фирмите. Тя беше изтъкната
като основен проблем и на състоялия се във Варна от 7 до 11 април
2001 г. Панаир на туризма и свободното време, проведен под мотото
“Готов ли е българският туризъм за Атина 2004”.
- Действията на частният бизнес
ще бъдат хаотични, което ще стесни обхвата на потенциалните ползи
от събитието;
- Не е изключена появата на нелоялна
конкуренция спрямо гръцката страна, което ще се отрази неблагоприятно
върху българо-гръцките отношения;
- Непознаването на Олимпийската
харта може да доведе до наличието на “пиратски маркетинг” (основен
проблем на Игрите в Атланта през 1996 г.) и до незаконната употреба
на олимпийските символи.
Тъй като нашата страна не е домакин, в нея няма структура, която
да осъществява координация така, както това прави организационният
комитет. Незаангажираността на публичните институции и разчитането
само на инициативата на частните организации е неефективен подход,
пример за което е Атланта’96. Това ще доведе до изброените отрицателни
последици и ще попречи на изпълнението на поставените цели - по-големи
приходи и изграждане на положителен имидж. Същевременно тези цели
са в интерес на целия български народ, чиято воля е призвано да
изпълни българското правителство.
Следователно подготовката на страната за настъпващото събитие не
може да стане без участието и подкрепата на властите. Налага се
създаването на нова структура по подобие на олимпийския организационен
комитет, което трябва да стане по инициатива на българското правителство
(много благоприятен в случая е фактът, че мандатът на новото правителство
съвпада почти с целия олимпийски цикъл). За целите на настоящата
дипломна работа тази структура ще бъде наричана Олимпийски съвет.
В него трябва да влязат представители на различните министерства,
които имат отношение към всеки един от аспектите на събитието. Това
може да бъдат министри, техните заместници или експерти от съответните
министерства. Тъй като събитието има голямо значение най-вече за
спорта и туризма, в съвета трябва да влязат и представители на туристическите
неправителствени и браншови организации, ДАМС и БОК. Връзките между
разгледаните организации са представени на следната схема, като
за модел е ползвана тази на АТНОС (Атинския организационен комитет
за Игрите през 2004 г.):
|
