|
На реализирането на изброените
възможности могат да попречат следните фактори:
1. Влошаването на геополитическата обстановка на Балканския
полуостров. Най-красноречивият пример за отрицателното влияние на
нестабилността в района върху туризма е кризата в Косово през 1999
г.
2. Действията на гръцките
терористични организации, най-активната от които е “Н17” или по-известна
като “17-ти ноември”. Постъпките на терористите са непридвидими,
а Олимпийските игри са идеална възможност за привличане вниманието
на световната общественост. Историята на събитието е изпълнено с
трагични случаи, причинени от различни терористични организации.
В това отношение Барселона е изключение - Каталонската сепаратистка
организация възприема олимпийските принципи и обявява примирие по
време на Игрите.
3. Евентуален неуспех на
домакините във връзка с организацията ще се отрази отрицателно на
имиджа на събитието и България няма да е в състояние да извлече
всички възможни ползи.
4. Конкурентната среда
за българския туризъм. Гърция е основен конкурент на България поради
сходното предлагане и местоположение. Силните й страни са по-дълъг
туристически сезон; по-добре изградена инфраструктура; имидж на
екзотична дестинация; по-широки пазари (напр. САЩ); добра практическа
подготовка на кадрите. Слабите й страни са: липсата на възможности
за ски, ловен и др. видове алтернативен туризъм; по-високи цени
на услугите.
Турция е другият основен конкурент на България. Силните й страни
са: благоприятната данъчна политика, дотациите в транспорта; конкурентните
цени и гъвкавата ценова политика; силната национална реклама. След
сериозния ръст в туризма през последните години Турция изпитва трудности,
вследствие на влошените условия за сигурност. Дори резкият спад
на цените не успява да компенсира влошения имидж на страната. България
е в по-благоприятно положение по отношение на осигуряването на предолимпийска
подготовка, но не и по отношение на предлагането на туристически
продукт, където Турция е с по-добри позиции.
Силните страни на Хърватско и Словения са конкурентните природни
ресурси и благоприятни цени, както и доброто икономическо развитие
на Словения през последните години. Войната в Косово нанесе сериозни
щети на туристическия сектор в двете страни. Възвръщането на пазарните
позиции зависи от темповете на следвоенно възстановяване. Хърватско
и Словения конкурират България само в сферата на туризма и в много
по-малка степен при привличането на отбори за аклиматизация.
По отношение на Олимпийските игри в Гърция другите силни конкуренти
на България са Италия и Кипър. Италия е с реални възможности да
поеме предолимпийската подготовка на по-платежоспособните отбори,
които търсят база, отговаряща на високите им изисквания. Поради
по-голямата си известност тя ще привлече и част от посетителите
на Атина 2004 преди или след края на Игрите.
Въпреки че климатът на о-в Кипър не е толкова близък с този в Атина,
развитата спортна база и туристическа суперструктура ще привлекат
както туристи, които “бягат” от Игрите, така и национални отбори
особено през зимните месеци, когато топлото време е благоприятно
за провеждането на тренировъчни лагери.
Анализът на конкуренцията показва, че другите страни също имат възможност
за извличане на ползи от събитието. След предприемането обаче на
адекватни на ситуацията действия България може да излезе пред конкурентите
си най-вече по отношение на предлагането на условия за предолимпийска
подготовка, където е в най-благоприятна позиция и разполага с най-голям
потенциал.
5. Изоставане в темповете
на нарастване на качеството на българския туристически продукт в
сравнение с това на конкуренцията. Качеството е измерител на стандарта,
уникалността и цялостния имидж на туристическия продукт. Лошото
качество на повечето съставни елементи на българския туристически
продукт е най-големият проблем, пред който е изправен отрасълът
днес. Същевременно поради доскорошния неблагоприятен образ на България
в чужбина или поради липса на ефективна маркетингова политика от
страна на българските хотелиери висококачествен продукт се продава
на ниски цени.
Туристическият продукт представлява съвкупност от много елементи.
Ето защо постоянното обновяване и увеличаване на категорията на
туристическата суперструктура не може да компенсира некачественото
обслужване, лошото състояние на пътната мрежа, градския транспорт
и повечето културно-исторически обекти, несигурността на туристите,
проблемите с екологията, сметоизвозването и чистотата на туристическите
ресурси. От друга страна туристическите субекти рядко си сътрудничат
в разрешаването на тези общи проблеми, което отдалечава преодоляването
им все по-далеч във времето. По такъв начин те се превръщат в реална
заплаха България да изостане от конкурентите си и да не успее да
подготви туристическия си продукт до началото на Олимпийските игри.
|
