|
7. Олимпийските игри ще
подтикнат много жители на страните от Балканския полуостров, Северна,
Източна и Централна Европа, намиращи се най-много на два-три дни
път с автомобил, да посетят неорганизирано събитието чрез използването
на лични транспортни средства. Поради кръстопътното положение на
България голяма част от този транзитен туристически поток ще премине
през територията на нашата страна. От съществено значение ще бъде
наличието на крайпътни заведения за осигуряване на храна и подслон.
При завръщането си част от тези туристи могат да останат по-дълго
в България. Това ще зависи от качеството на българската транспортна
мрежа и на обслужването, което им е било предложено в заведенията
за настаняване и хранене на път за Атина. От значени е също дали
са се чувствали (не)сигурни за себе си и своята собственост; дали
са изпитвали трудности при ориентирането си в страната; дали има
информационни центрове в населените места, които да им окажат помощ
при нужда и др.
8. Броят на чуждестранните
туристи в България се увеличава и перспективите са тази тенденция
да се запази. Същевременно българското туристическо предлагане не
трябва да пренебрегва промяната в характеристиките, поведението
и интересите на “новия” турист. Днес той е по-информиран, независим,
търсещ забавления и активна почивка. Според проучвания на Световната
туристическа организация (СТО)1
германските туристи, формиращи един от най-важните пазарни сегменти
за българския туризъм, извършват 32 млн. спортно ориентирани пътувания
(55% от общия брой пътувания на германците), като в периода 1997-1999
г. бележат ръст от 17%. Сред най-предпочитаните дейности за германските
туристи са: пешеходен туризъм (24%), планинарство (19%), алпинизъм
(9%), гмуркане и леководолазен спорт (9%), разглеждане на забележителности
(9%) и др. Тези числа показват, че българският туризъм има потенциал
да предложи на германския пазар не само морски, а и планински туристически
продукти. Трябва да се има предвид и опитът на Барселона, където
в годината на Олимпийските игри се наблюдава 100% увеличение на
броя на германските туристи. (вж таблица 2. на стр 33) Следователно
спрямо този сегмент събитието може успешно да се използва в рекламната
кампания на страната и на фирмите в бранша.
В цитираното изследване на СТО се прави сравнение между Германия,
Холандия и Франция. Докато 52% (7 млн.) от пътуванията на холандците
включват спортен елемент, французите - явно по-непредразположени
да спортуват - осъществяват 23% (3,5 млн.) пътувания със спортен
компонент. През периода 1997-1999 г. при холандците се отбелязва
намаление с 4% на спортно ориентираните почивки, докато при французите
има увеличение със 7%. Френските туристи предпочитат водните спортове
като гмуркане и леководолазен спорт (36%), пешеходния туризъм (21%),
колоезденето (10%) и др. Любимите дейности на холандците са пешеходен
туризъм (58%), плуване (30%), колоездене (19%) и др. Представените
данни разкриват подходът, който трябва да имат българските туристически
фирми при привличането на туристи от тези два сегмента. При наличието
на изследвания и на останалите пазарни сегменти, които са от значение
за българския туризъм, могат да се направят важни изводи за това
какви допълнителни услуги да се предложат на туристите с цел разнообразяване
на почивката им. Връзката туризъм-спорт придобива все по-голяма
важност и в перспектива предполага разкриването на многобройни възможности,
които биха позволили навлизането на България на нови пазари.
9. Наличието в туристическите
комплекси на спортна база за практикуването на спортове от професионалисти
позволява организирането на турнири с международно участие. Курортът
“Албена” вече има традиции в тази насока чрез създаването на целогодишен
спортен календар от турнири по футбол, автомобилизъм (Рали “Албена”),
плажен волейбол, спортни танци, бридж, конен спорт, тенис и др.
През 2001 г. курортът е домакин на Е вропейското първенство по самбо,
Балканските работнически игри (включващи 15 вида спорт), държавни
първенства по тенис, хокей в зала, ветроходство, стрелба с лък.
Организирането на подобни спортни събития в подготвителния предолимпийски
период ще бъде допълнителна атракция за българските и чуждестранни
туристи по време на активния туристически сезон и възможност за
привличането на посетители в зимните месеци и крилата на сезона.
10. В моментите, в които
не е заета от провеждането на тренировки и състезания, част от спортната
база може да бъде предлагана на туристите с цел активна почивка.
Това се отнася за тенис кортовете, басейните, спортните зали, фитнес
центровете, конната база и др.
11. Олимпийските игри са
възможност извършващите се в момента подобрения в качеството на
българския туристически продукт (резултатите, от които до 2004 г.
ще бъдат много по-съществени) да бъдат забелязани от повече туристи,
които ще дойдат заради събитието. По този начин Игрите позволяват
да се направи нещо подобно на промоция на новото лице на българския
туризъм, което ще накара същите туристи да посетят страната и в
годините след 2004.Така развитието на отрасъла ще допринесе за изграждането
на положителния имидж на страната и популяризирането й чрез провеждащите
се Олимпийски игри.
|
