|
Олимпийският съвет трябва да започне
работата си незабавно поради малкото оставащо време до Олимпийските
игри. Основната му функция ще бъде: подготовка на страната за предстоящото
събитие с цел получаването на максималния възможен размер приходи
и изграждането на положителния имидж на страната. Експертите и консултантите
в съвета трябва да работят постоянно, а министрите да се отзовават
тогава, когато програмата им позволява това. Веднъж на един или
два месеца съветът трябва да се събира в пълен състав, за да се
направи анализ на дейността през изминалия период и да се определят
краткосрочните задачи. При липсата на такава възможност поради заетостта
на министрите резултатите от срещата трябва да се предоставят на
членовете, които не са присъствали. Задачите на Олимпийския съвет
са следните:
1. Той трябва да започне
да функционира колкото се може по-скоро, защото подготовката на
страната и общественото мнение ще отнеме доста време.
2. Всеизвестен е фактът,
че домакинството на Олимпийски игри изисква значителни капиталовложения
и ако организаторите нямат подкрепата на местното население, усилията
им ще бъдат безплодни. Тъй като България не е дори домакин, трудно
може да бъде убедено по природа скептично настроеното българско
общество за ползата от “едни Игри”. Проблем е и липсата на далновидност
и перспективно мислене на голяма част от частния бизнес, както и
битуващата максима “всеки да се оправя сам”. Ето защо най-трудната
задача на съвета ще бъде формирането на съзнание в обществото за
значението и ползите за България от близостта с такова мащабно събитие.
Това може да стане чрез провеждането на форуми с участието на представители
на правителството (подобно на вече цитирания Панаир на туризма и
свободното време във Варна), даването на интервюта от членове на
съвета в медиите, директни срещи с браншовите организации и др.
3. Олимпийският съвет
трябва да насочи усилията си към утвърждаването на поставените цели
на национално ниво и възприемането им от цялото общество.
4. Новата структура трябва
да координира действията на национално равнище, да дава информация
и да подпомага осъществяването на връзка между частния сектор и
институциите. Основен проблем на фирмите в туристическия бранш е,
че те не знаят към кого да се обърнат, за да научат повече за изискванията
при създаването на спортна база и при привличането и обслужването
на отбори. Олимпийският съвет може да ги консултира и да им помага
в осъществяванет на връзка със съответните спортни федерации или
други институции.
5. От една страна България
е конкурент на Гърция (особено по отношение на туризма), но от друга
може да окаже ценна помощ на южната си съседка в много области.
Самата Гърция има интерес икономическата и политическа стабилност
в България да се запази, защото това е гаранция за стабилността
в целия район. В много отношения нашата страна трябва да координира
действията си с домакините - дейност, с която може да се заеме Олимпийският
съвет. Възможно е със средства на бюджета да се организират пътувания
на представители на туристическия и други браншове до Гърция, където
да им се уредят срещи с домакините с цел обмяната на опит. Също
така могат да се поканят в България представители на АТНОС (Организационния
комитет на Олимпийските игри в Атина).
6. Друг начин за повишаване
степента на информираност на частния сектор е организирането на
форуми с изнасянето на лекции и доклади, уреждането на срещи с представители
на български и европейски банки, които да разяснят условията за
отпускане на кредити и др.
7. Олимпийският съвет може
да финансира различни проекти или да се заеме с разпределянето на
европейските предприсъединителни фондове, предвидени за различни
направления. Може да се използва следният механизъм: държавата да
отпусне безлихвени кредити с гратисен период, които да бъдат гарантирани
чрез средствата от предпресъединителните фондове. Съветът трябва
да обяви конкурси за реализацията на проекти, както и да контролира
или лично да се заеме с подписването на договори с фирмите, желаещи
да получат кредити. Той трябва да следи за хода на работата им и
изпълнението на сключените съглашенията в срок.
8. Българската фирма за
информационни технологии “Мегатекс” ще участва в търговете за оборудване
на стадионите за летните Олимпийски игри в Атина през 2004 г. Нейните
електронни табла за спортни съоръжения са наполовина по-евтини от
уредите на Сони, Панасоник, Филипс и др., а качеството на продукцията
е по световните стандарти.
При осигуряването на по-голяма информираност на частния бизнес за
това какво се случва в Атина, повече български фирми ще могат да
се включат пряко в подготовката на Олимпийските игри. Това ще се
постигне както по вече описаните начини, така и чрез тясно сътрудничество
между съвета и неправителствените организации (пр. Българска стопанска
камара), където членуват повечето фирми с шансове и възможности
за спечелване на подобни търгове.
9. Задължително трябва
да бъдат проучени условията за използването на олимпийските символи.
По този начин България може да се включи в конкурсите за определяне
на доставчици на Олимпийските игри, които се лицензират от МОК.
Нашата страна има реални шансове да предложи екологично чиста селскостопанска
продукция, носеща олимпийския знак. По такъв начин събитието би
спомогнало за навлизането на нови пазари.
|
