България и Oлимпийското движение

Предлагането на туристически продукт трябва да бъде съпроводено от редица практически мерки. На първо място се налага извършването на проучвания на различни пазари и сегменти:

• Постоянните емитивни пазари, на които разчита Гърция с цел привличане на туристите, решили да избегнат посещението на дестинацията по време на Олимпийските игри;
• Гръцкия емитивен пазар, състоящ се от гърци, “бягащи” от събитието;
• Българското туристическо търсене на продукт “Посещение на Атина 2004”;
• Пазарите, на които разчита Атина по време на Игрите, за да може България да се опита да подтикне част от тези туристи да посетят страната ни преди или след събитието. Това може да стане чрез сътрудничество с АТНОС, който извършва подобни проучвания на туристическото търсене;
• Настоящите чуждестранни пазари, на които разчита нашата страна. Целите на това проучване са две: първо да се определи в каква степен Олимпийските игри ще бъдат определящия фактор при избора на чуждестранните туристи да посетят България и второ до колко са склонни да закупят продукт “Посещение на Атина 2004” във вид на допълнителна услуга;
• Връзките спорт-туризъм и значението им за българския туристически продукт.

С изучаване на българското и настоящото чуждестранно туристическо търсене могат да се заемат фирмите от туристическия бранш или неправителствените туристически организации. Останалите проучвания е уместно да се извършат от отделите по туризъм към Министерството на икономиката, тъй като изискват повече средства и наличието на международни контакти. В това отношение много биха помогнали материалите от вече цитираната конференция, чийто домакин бе Барселона1, както и проведените в Австралия изследвания за използването на Олимпийските игри в Сидни за целите на туризма.2 Снабдяването с резултатите от тези проучвания е по силите само на Министерството на икономиката или на учебните заведения (например университети), защото на тези организация едва ли ще се откаже съдействие.

След определянето на действащите процеси на различните пазари трябва да се пристъпи към масирана рекламна кампания. Интернет е едно от перспективните рекламни средства. След проучване на правата за използването им, олимпийските символи или препратки към официалния сайт на Атина 2004 могат да бъдат поставени на сайтовете на туристически фирми, общини, институции, министерства или на интернет страници, в които се описват туристическите ресурси на нашата страна. Целта е в съзнанието на посетителите на сайтовете името на България неизменно да се свързва с Олимпийските игри. Също така внимание заслужава предложението на Донак Соколова - председател на Българската асоциация на туристическите агенции, отправено на Панаира на туризма и свободното време, да се създаде каталог на българския туристическия продукт за Олимпийските игри в Атина.

Полезен би бил и опитът на Австралия, която през 1989 г. стартира програмата “Гостуващи журналисти”. Тя цели привличането в страната на журналисти, които да публикуват материали за Австралия в чуждестранните медии. Работата им бива улеснена от чрез предоставянето на интересни факти, видео материали, снимки и др. След спечелване на домакинството на Олимпийските игри през 2000 г. програмата значително разширява обхвата си. Публикациите на журналистите са вид реклама и затова правителствените и неправителствени организации в бранша трябва да активизират действията си и в тази насока.

Друга важна задача е снабдяването както със спортния, така и с календара на събитията от Културната Олимпиада преди и по време на Игрите. Това може да стане най-лесно чрез Олимпийския съвет, който трябва да поддържа контакти с АТНОС. Друг начин е осъществяването на контакти и съвместната работа на български и гръцки туристически агенции. Въз основа на календара на събитията агенциите ще могат да изготвят и предложат туристическите си продукти.

Също така се налага да бъдат проучени условията за закупуване на билети за състезанията от Олимпийските игри, включващи срокове, цени и евентуални отстъпки. Между 6 и 12 месеца преди началото на събитието българските туроператори трябва да се запознаят и с гръцкото туристическо предлагане по време на Игрите, за да успеят да резервират места в средствата за настаняване.

От не по-малко значение са и условията, които България ще предложи на транзитните и неорганизираните туристи. Това би трябвало да залегне в политиката на страната по отношение на туризма, тъй като включва поставянето на специална маркировка по пътищата, доизграждането на мрежата от информационни центрове в населените места, издаването на пътеводители и карти и др. Необходимо е създаването на база данни, обхващаща колкото се може по-голям брой от заведенията за хранене и настаняване, която да е на разположение на всеки турист. За поддръжката на тази информационна банка могат да се използват набраните такси в минимален размер, събирани от заведенията срещу правото да бъдат включени в нея.

Един от изводите на конференцията “Спорт и туризъм” в Барселона е, че човешките ресурси лежат в основата и на двете дейности, поради което трябва да бъдат организирани специфични тренировъчни курсове за увеличаване на уменията в двете насоки и улесняване на взаимния обмен на знания и опит. Понастоящем българските хотелиери и туристически агенции не са достатъчно подготвени за обслужването на спортни отбори и не са запознати с възможните допълнителни услуги, които могат да им предложат. Ето защо се налага организирането на курсове за обучение, провеждането на семинари или изнасянето на лекции в рамките на туристическите борси и изложения. Инициативата за това може да бъде на неправителствените туристически или браншови организации с помощта на Олимпийския съвет. Също така се налага полагането на грижи за езиковата подготовка на служителите, което би повишило нивото на обслужване и конкурентоспособността на българския туристически продукт.

Положителен е фактът, че в някои райони на страната вече се мисли за предстоящите Олимпийски игри. Пример за това е консорциумът, учреден от курорта “Албена”, добричката и варненската община, Варненската туристическа камара и летище Варна със съдействието на БОК. В края на март гръцка делегация посещава и спортните съоръжения в Пловдив и обещава да отпусне средства за техния ремонт. Според гостите в града ще се подготвят гръцките отбори по кану-каяк, гребане, фехтовка и тенис. От своя страна местната управа подготвя рекламен филм и каталог на базите, хотелите, ресторантите и културните забележителности в Пловдив.