|
Днес националната и туристическа
спортни бази са изправени пред редица проблеми, възпрепятстващи
тяхното оптимално използване с оглед на предстоящото най-важно за
спортния свят събитие:
1. Спортната база, разположена в туристически обекти, е крайно
недостатъчна. Понастоящем тя е съсредоточена главно по северното
Черноморие и е със сравнително малък капацитет, неспособен да удовлетвори
възникналото търсене.
2. Закъснялата приватизация
в сферата на туризма или осъществяването й “на парче” са причината
изграждането на спортни съоръжения в рамките на туристическите обекти
да не се поставя като главен приоритет. Ако действат по отделно,
новите собственици не са в състояние да съберат необходимите за
целта средства. От друга страна на този етап повечето от тях все
още не са осъзнали ползата от сътрудничеството по между си. В това
отношение курортът “Албена” е изключение и пример за успешно провеждане
на приватизация комплексно, а не “на парче”. Следователно изграждането
на спортна база в туристическите обекти може да стане възможно само
с участието на чужди на туризма капитали при осъзнат интерес и на
двете страни.
3. Повече от десет години основният източник на проблеми е
обстоятелството, че собствеността на спортната база е в ръцете на
много ведомства: ДАМС, Министерството на отбраната, Министерството
на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, общини,
предприятия. В годините на икономически преход базата остава полупразна,
а издръжката й е твърде скъпа за реалните възможности на стопанисващите
я ведомствата. През 1992 г., когато с постановление се закриват ведомствените
спортни дружества, става невъзможно министерствата да отделят средства
за обектите и започва процес на пълна деградация. Спасителен вариант
за базата в големите градове се оказва решението да бъде стопанисвана
от Обединените спортни клубове (ОСК), наследници на бившите дружества
за физкултура и спорт като “Левски”, “Славия”, ЦСКА, “Локомотив”,
“Академик”, “Черно море” на основание на договори между тях и ведомствата
или общините. В началото обаче тези организации взимат твърде некомпетентни
стопански решения. Обектите попадат в неподходящите ръце на т.нар.
спонсори, които ги превръщат в складове, базари и офиси. На места
имуществото от залите се разпродава безразборно. От тази обстановка
се възползват “бизнесмени”, които успяват да получат лични облаги.
Голяма част от базата и до днес продължава да се отдава по неясни
критерии за извънспортни дейности. Така например върху площта около
залите и стадионите се строят бензиностанции, паркинги, кафенета,
ресторанти и други неспортни обекти. Според стопанисващите спортни
организации приходите отиват за издръжката на самата база, но това
е недоказуемо. Така на много места клубове и сдружения се разпореждат
с имоти, получени неизвестно как и с твърде спорно право за преотдаване.
В по-малките градове също не липсват проблеми в издръжката на спортните
съоръжения, но поради страх от реакцията на местната общественост
кметовете не предприемат радикални действия. Там обаче стадиони, прилежащи
хотели и обекти са отдавани безогледно на новопоявили се спонсори,
които в замяна обещават да финансират съответния спортен клуб. Следват
чести смени на спонсори и на предназначението на базата. Резултатът
от подобни действия е виден от примера със стадион “Цар Самуил” в
Петрич, който бива отдаден на един от поредица спонсори на футболния
отбор “Беласица” без никакви гаранции. Днес отборът се издържа от
друг човек, но хотелът към стадиона остава под контрол на предишния
спонсор.
През 1993 г. бившият Комитет за физическо възпитание и спорт (КМФВС)
създава две търговски дружества: “Олимпика” ЕАД, която получава столичните
зали “Универсиада” и “София”, а по-късно и високопланинска база “Белмекен”,
и “Национална спортна база” ЕАД (НСБ), в което са включени шест национални
обекта плюс Националния стадион “Васил Левски”. Заради проблеми с
ремонта стадионът е изваден от дружеството през декември 2000 г. Може
би поради тази причина през пролетта на 2001 г. е уволнен изпълнителният
директор на НСБ ЕАД инж. Борис Редански. Друга причина за отстраняването
му е негодуванието на спортните федерации срещу нереално високите
наеми, въпреки лошото състояние на съоръженията.
Хаосът в собствеността създава и редица съдебни казуси. Стадион “Георги
Аспарухов” в София е регистриран както като държавна, така и като
общинска собственост, а има и съдебно предявени претенции от бивши
собственици на земята. Със сложен статут е и ДКС Варна, актуван първо
като държавна собственост, след което областният управител го деактува
в общинска и се стига до съдебен спор между държавата и общината.
Съдебни дела, водени от бивши собственици, спират реконструкцията
на стадион “Локомотив” в София. Бивши собственици на земята съсипват
националната футболна база в Банкя и разорават затревените игрища.
Значими спортни обекти попадат и в приватизационни сделки, тъй като
са бивша собственост на ведомствени предприятия. Най-фрапиращ е случаят
със стадион “Нефтохимик”, за когото се водят дела между общината и
новия собственик на петролната рафинерия “ЛУКойл България”. Поради
неуточнената собственост върху имотите, клубовете - наематели нямат
интерес да правят инвестиции за подобряването на състоянието им. От
друга страна се налага извършването на неотложни ремонти.
Гореизброените случаи илюстрират сложността на проблема и необходимостта
от вземане на радикални мерки за неговото разрешаване. Вече повече
от година се работи върху постановление, което да въведе яснота и
ред. ДАМС предлага да се уточни и постанови режимът на публична и
частна собственост на базите. От съотношението им ще зависи и държавната
политика за спорта, тъй като публичната собственост носи съответен
ангажимент на държавата. Обектите, обявени от правителството за частна
или общинска собственост, могат да бъдат отчуждавани, включвани в
капитала на търговските дружества и приватизирани. Нормално е, когато
държавата няма достатъчно пари да стопанисва базата, да предложи вида,
формата и условията на предоставяне. Идеята на ДАМС е лицензираните
спортни организации да получават приоритетно право на ползване. Останалите
юридически и физически лица могат да взимат базата под наем или чрез
концесия след конкурс. Пряко договаряне ще се позволява само за обекти
със специфичен характер, в отдалечено място с ниска социална значимост.
По всичко личи, че постановлението ще се приеме от новото правителство,
а всяко забавяне намалява възможностите на България да подготви спортната
си база навреме. |
