|
4. Голяма част от спортните
съоръжения са изграждана в периода 1960-1970 г. и носят типичните
белези на “грандоманското” строителство. Архитектурата им ги прави
нефункционални, а заради множеството конструктивни грешки стопанисването
им е прекалено скъпо, а някъде дори невъзможно. Например, поради
грешки в конструкцията си закритият басейн в “Дианабад” е неизползваем
и днес е в руини. Тенис зала “София” представлява бетонен купол,
който не може да бъде отоплен. В проекта на басейн “Червено знаме”
е имало стъклени отвори за светлина, но те са били бетонирани.
5. Изградена преди няколко
десетилетия и след десет годишен период на финансов недоимък, днес
националната спортна база в преобладаващата си част е физически
и морално остаряла и за нейното възстановяване и обновяване ще са
необходими много средства.
6.
Основна предпоставка за провеждането на предолимпийска подготовка
е базата да отговаря на изискванията на международните федерации
по отделните спортове, което е гаранция за осъществяването на качествен
спортно-тренировъчен процес. Залогът при участие на Олимпийски игри
е прекалено голям и липсата на такава гаранция би отблъснал чуждестранните
отбори. Голяма част от националната спортна база не отговаря на
съвременните изисквания. Достатъчен е фактът, че в България няма
писта с тартаново покритие, върху което се провеждат лекоатлетическите
състезания по време на Олимпийските игри.
7. Ограничените възможности
на общинските бюджети не позволяват правенето на инвестиции в модернизирането
на базата - собственост на общините. Икономическата стагнация е
причината и местните бизнесмени да не проявяват интерес към подобни
начинания.
8. Налага се изграждането
на нови съоръжения особено в югозападна България, където климатът
позволява целогодишна експлоатация и подготовка на открито. За обема
на необходимите средства е показателен фактът, че една спортна база
се изплаща за около 15 години. Трябва също да се има предвид, че
всяка международна федерация признава оборудването, предоставено
само от лицензираните от нея фирми.
9. Спортистите са туристи
с по-специфични нужди, което поставя изисквания към квалификацията
и уменията на персонала и качеството на обслужване.
10. От не по-малко значение
са коректността и професионализма на туристическата агенция, от
която до голяма степен зависи удовлетвореността на отборите от пребиваването
в страната. Качеството на екскурзоводските и разнообразието на допълнителните
услуги, както и точният транспорт са условия от които зависи дали
отборът ще предпочете отново да се подготвя в България. При изготвянето
на програмата си агенцията трябва да се съобразява и със спортно-тренировъчния
режим на състезателите.
|
